Λιπαντικά Cyclon

Τα λιπαντικά CYCLON διατίθενται στην αγορά από το 1987, ενώ υπάρχουν πάνω από 200 τύποι λιπαντικών για την αυτοκίνηση για την ναυτιλία, την αεροπλοΐα και για κάθε είδους βιομηχανική χρήση, κερδίζοντας διαρκώς νέους ικανοποιημένους πελάτες και καταναλωτές στην Ελλάδα και το εξωτερικό σε πάνω από 30 χώρες.
Ο σύγχρονος έλληνας καταναλωτής - αυτοκινητιστής, επιλέγει προϊόντα λίπανσης που κατορθώνουν να συγκεράσουν την κορυφαία ποιότητα με την οικονομική τιμή. Τα νέα λιπαντικά Cyclon υπερκαλύπτουν όλες τις ανάγκες των όλων σύγχρονων κινητήρων, βενζίνης, πετρελαίου, αλλά και αερίου αφού είναι πιστοποιημένα κατά ISO 9001:2008 και υπερκαλύπτουν όλες τις σύγχρονες προδιαγραφές των κατασκευαστών αυτοκινήτων. Τα approvals των διαφόρων κατασκευαστών που διαθέτουν τα λιπαντικά (π.χ. VW, Mercedes Benz κλπ), αλλά και η συνεργασία με μεγάλους οργανισμούς στην Ελλάδα (ΔΕΗ, ΟΣΕ κλπ) και το εξωτερικό είναι η εγγύηση σχετικά με την ποιότητα των λιπαντικών Cyclon.
H διασφάλιση της καθαρότητας του κινητήρα, οι επιδόσεις, αλλά και η οικονομία καυσίμου είναι μερικά από τα χαρακτηριστικά των λιπαντικών κινητήρων Cyclon

Τελευταία Νέα

Top
 

Как се произвеждат маслата

КАК СЕ ПРОИЗВЕЖДА? КАКВО СЪДЪРЖА?

Маслото се състои от 70-100% основни масла и до 30% химически съединения известни, като добавки, които са изцяло смесени.

graph_01

ОСНОВНО МАСЛО: КАКВО Е? КАК МОЖЕ ДА СЕ ПРОИЗВЕДЕ?

А. ОСНОВНИ МАСЛА НА МИНЕРАЛНА ОСНОВА
ОТ РАФИНЕРИЯТА/ДИСТИЛАЦИЯТА НА СУРОВИЯ ПЕТРОЛ

Природният или суровият петрол, който получаваме от нефтени кладенци е смес от въглеводороди, газове и други чужди съставки.

Горепосочените съставки на суровия петрол могат да се включат в общи категории. Някой от тях придават желани ефекти на маслата, а други имат вредни свойства и резултати. Въглеводороди се наричат най-важните органични съставки на „суровия” петрол, които са съставени изцяло от въглерод и водород. Класифицират се, както следва (Изображение 1):

  • Алкани или парафин, с наситени линейни или разклонени вериги въглерод в единични връзки,
  • Алкени или олефини, с ненаситени молекули в двойни въглеродни връзки,
  • Алициклични въглеводороди или нафтенови, наситени циклични структури, състоящи се от пет или шест въглеродни атома в единични връзки между тях,
  • Ароматни въглеводороди, циклични структури с двойни връзки, които основно се базират на шесторен бензенов пръстен (C6Η6).

Вземайки за критерий основното наличие на суровия петрол в алкани/ парафин (въглеводородни кристални материи, твърди в обичайна атмосферна температура, с подобен цвят на белия) и битуми (кристални или полутвърди връзки с черен или черно-кафяв цвят, които се състоят от полициклични ароматни въглеводороди), разграничаваме три основни категории на суровия петрол:

  • Нефт на парафинова основа

Има леко специфично тегло, съдържа парафин, минимално количество или изобщо битум и дава голям процент минерално масло. Към тази категория принадлежи нефтът на Северна Пенсилвания и на Северно море.

  • Нефт на битумна или нафтенова основа

Има голямо специфично тегло, съдържа битум, минимално количество или изобщо парафин и дава малък процент минерално масло. Към тази категория принадлежи нефтът от Нигерия, Калифорния, Мексико, Мексиканския залив и Венецуела.

  • Нефт на смесена основа

Съдържа битум и парафин и към тази категория принадлежи преобладаващата част (90%) на нефта (например нефтът от Близкия Изток и Западен Тексас, С.А.Щ.).

Струва си да се отбележи, че „суровият” петрол, получен от различни нефтени кладенци, се различава по състава не само от място на място, но също така и в същия район. В нефтените рафинерии „суровият” петрол се подлага на фракционна дестилация и на много други обработки, от които се получават различните видове горива, основните минерални масла, парафинът, битумът и различни други продукти (Изображение 2).

eikona02

Във връзка с производството на основни масла, начинът им на производство се състои от следните стъпки:

  • Дестилация: процедурата по отстраняване на съставки на много ниска и много висока точка на кипене, оставяйки дестилата на стойността на кипене на маслото.
  • Отстраняване на ароматите: Оставя маслото с голям процент наситен въглеводород, подобрява индекса на вискозитет и устойчивостта му.
  • Премахване: Отстранява восъка и контролира свойствата на ниски температури на маслото.
  • Преработка (finishing): Отстранява полярните компоненти, подобрява цвета и устойчивостта на основното масло.

Производителността на основното масло от дестилационната колона на рафинерията, зависи от процента на желаните съставки в интервала на кипене на маслото. Дестилация на основни масла, произхождащи от различен нефт, имат много различни свойства.

Въпреки факта, че техническите рафинерии и обработването са се развили технологически, за да се произвеждат основни минерални масла с много добри свойства, тези които се произвеждат не могат да покрият изискванията на днешните приложения. Поради тази причина в основните минерални масла се прибавят химически добавки или подобрители, които засилват физико-химичните характеристики и свойствата им и същевременно придават на крайния продукт свойства и характеристики, които се изискват за всяко приложение. Това се извършва в смесителните пунктове, които може да се намират вътре или извън рафинерията.

ОТ ПРЕРАБОТКАТА НА УПОТРЕБЕНИ МАСЛА

Отпадъците от маслото, чрез замърсяването, което е претърпяло по време на употребата му, е станало неподходящо за смазка, поради наличието на замърсители и други продукти (например други масла минерали или/ и синтетична основа, вода, гориво, продукти с битум и др.) или поради загубата на първоначалните му свойства. Преработката му отделя водата, нефтът и битумните продукти и чрез дестилацията възвръща маслото (дестилат), както при процедурата на дестилация.

05

Отделът за преработка на водород третира маслото (дестилат) с помощта на подбрани катализатори, за да се почисти от нежеланите химически съединения, които правят маслото негодно за неговата употреба, като основно. Резултатът е изменението на олефините (алкени) и на ароматните съставки на висококачествени с добавена стойност наситеност (парафинови) или/ и нафтенови (циклични) основи, които са много по-малко токсични и повече „неутрални”. По-конкретно, показват:

  • Отличен цвят
  • Висок вискозитетен индекс
  • Ниска летливост (изменение)/висока устойчивост
  • Ниско съдържание на сяра (един корозивен и окислителен „материал”), за подобряване на качеството и устойчивостта на основните, от една страна и от друга за дългосрочна защита, например на филтрите за твърди частици (или DPF) на дизеловите двигатели
  • Много ниска киселинност (ΤΑΝ) факт, който означава, че произведеното основни масло (имайки предвид отстраняването на ароматните му съставки; виж долу) показва висока киселинна устойчивост (значи не се окислява лесно)
  • Ниско съдържание на полицикличен ароматен въглеводород (ΡΑΗ) понижава качеството на основното масло, както и киселинността му, започва верижна реакция, която драматично намаля полезните му свойства.

Ниска температура на течливост към годността на употреба в рецепти за крайни масла, които трябва да функционират на ниски температури (във връзка и със специалните допълнителни добавки за понижаване на температурата на течливост).

Произведеното основно масло се смесва с химически добавки, за производството на масла за всякаква употреба, използва се и на края на продължителността на живота му се събира и се преработва в рафинерията и по този начин животът на маслото започва отново.

06
Б. СИНТЕТИЧНИ ОСНОВНИ МАСЛА

Синтетичните масла се появиха за пръв път в началото на 30-те, поради това, че синтетични технологии на въглеводород и на естерите се развиха същевременно в Германия и САЩ. Нарастващите изисквания към маслата да се справят на все повече различни температурни функции (най-вече ръководени от развитието на двигателите на военните самолети), означава непрекъснатото развитие на технологиите на синтетичните масла.

Днес, синтетични масла съществуват и се използват буквално във всички сфери и приложения, които изискват смазване: автомобилния сектор, корабоплаването, промишлеността и задължително в авиацията и космическия сектор. Една богата гама на основни масла са проучени за употребата им, като евентуални синтетични основни масла за крайни масла, от които най-доминиращи са:

ПОЛИ-Α-ОЛЕФИНИ (PAO)

Поли-алфа-олефини (или поли-а-олефини, съкращение на английски: PAO) се произвеждат с метод, който е широко разпространен с името „синтезиране/ synthesis”. Става дума за напълно синтетични съединения, които се образуват от полимеризацията на един а-οлефин. Той е специален вид олефин (органичен), който се употребява в производството на синтетични масла. Предлага широка гама смазочни свойства, защото има много стабилни основи и изключително равномерни молекулярни вериги.

ЕСТЕРИ

Естерите са 100% синтетични химически съединения, които се образуват от реакцията на една киселина с алкохол или фенол. Много естери с различен химичен състав на всеки един от тях, поради отличната им смазочна функция, се употребяват поради различни причини или за добавки, или за основни масла за производството на крайни масла. Поради високата им цена, се употребяват в малък процент в сместа, за да подобрят устойчивостта на крайния продукт.

API (American Petroleum Institute) в САЩ е категоризирал основните масла по произход (минерални или синтетични) и по метод/процес на производството им, вариацията на индекса им на вискозитет и процента на наситен въглеводород

СИНТЕТИЧНИ МАСЛА ИЛИ МАСЛА НА МИНЕРАЛНА ОСНОВА?

Синтетичните основни масла:

  • Предлагат по-добра топлинна и окислителна устойчивост
  • Запазват вискозитетите си
  • Са по-малко променливи в различни условия
  • Предлагат подобрени свойства на триене
  • Предлагат по-малка разтворимост на добавките. Ниската разтворимост не само затруднява разтворимостта на някой важни добавки, по време на процеса на смесване и производство на крайния продукт, но и намаля някои основни параметри на качество, както диспресия (запазването на страничните продукти на окисляване в суспензия и при разтварянето им) и съвместимостта им с различни еластомерни материали (например уплътнители, които при допир с маслото, е възможно да се свият или да се „надуят”).
  • Са по-скоро скъпи варианти.

Какъв е резултатът на основното в ефективността на крайното масло

Желана характерна ефикасност:

  • Висока окислителна и топлинна устойчивост
  • Висок вискозитетен индекс
  • Ниска летливост, което означава, че маслото се съпротивлява на изпарение, поради високи температури и значи не губи реологичните си характеристики (тоест на вискозитета си).
  • Ниска стойност на течливост
  • Съвместимост с еластомери (уплътнители) (виж горе).
  • Разтворимост на добавките.

Следователно, изборът на масло зависи изцяло от употребата, за която се отнася.

Г. ХИМИЧЕСКИ ДОБАВКИ

Добавките са химически съединения, които се употребяват, за да повлияят на характеристиките на ефективност и на изискваните свойства от маслото. Категориите на добавките са следните:

  • Антиоксиданти: Намалят „нападението” на кислорода в маслото, намалят гъстотата му, особено при високи температури.
  • Препарати: Метални съединения, които контролират отлаганията и опазват двигателя чист.
  • Диспресанти: Неметални (неизгарящи) органични съединения, които съхраняват отлаганията и страничните продукти на окисляване в суспензия в маслото и попречват на тяхното образуване.
  • Против износване: Устойчивост на износването. Базират се най-често на цинк, фосфор и на други органично-метални вещества.
  • Спиране на ръждата и окисляването: Попречват на „нападението” на киселини върху металните повърхности.
  • Модификатори на триене: Намалят триенето и варират по химичен състав, според вида на маслото.
  • Добавки за крайно високо налягане: По принцип става дума за добавки, които се базират на сяра и фосфор. Срещат се основно в маслата за трансмисии, но и в маслата за въздушни компресори, хидравлични системи и в металообработващи машини (плъзгащи и верижни връзки/вериги).
  • Антипенообразуващи: Предпазват от образуване на пяна в маслото, поради наличния въздух и по този начин помагат за запазването на смазочния филм и на изпомпването на маслото.
  • Подобрители на вискозитетен индекс: Променят скоростта на изтъняване (и на индекса на вискозитет), при покачване на температурата. Става дума за полимерни съставки, с разнообразни химически съставки, според вида на маслото.
  • Понижители на стойностите на течливост: Подобряват свойството на маслото да тече на ниски температури.